A- A A+

     Характерно за зависимостта е, че в противоречие с психозите и бордърлайн разстройствата не се развива изразено разделяне на добро и лошо. Според обектно-психологичната теория, дрогата представлява несъзнателно лошата, разрушаваща гръд, обаче се възприема вторично от зависимия като добрата гръд. Тя му дава все пак за времето на нейното действие утеха, освобождаване от страхове и чувство на вина, връща го обратно в нирвана, в безстрахово, интраутеринно състояние.

 

Поведенчески модели в терапията на зависими

 

          МОТО-ПОМОЩ ЗА САМОПОМОЩ

 

          ПОВЕДЕНИЕ НИТО ОБВИНЯВАЙ, НИТО ОПРАВДАВАЙ

 

   Когато имаме зависими пациенти често мненията са в две различни посоки:

 

1. Дали е разстройство на поведението

1. Или е болест

2. Дали е нещо съзнавано

2. Или е несъзнавано

3. Нужно ли е да се стимулира

собствената воля

3. Или е нужна медицицинска помощ

4. Пълно спиране на наркотика

4. Или субституция (заместващо) лечение

Какво е по добро?

1. Трябва ли да се наказват зависимите

1. Или трябва да са "хранени"

2. Необходимо ли е детокскиращо лечение

2. Или е необходимо да не чувстват болка и да не страдат

3. Наказание

3. Или удовлетворение

 

    Могат да бъдат изброени още много полюси. Лявата колона е бащиният принцип, а дясната – майчиният. А човек се нуждае и от двете. Бащата определя правилата, като символ, майката се грижи. Много често, когато работим със зависими, сме разкъсани между двата полюса и е важно да се замислим, какво сме повече.

     Понякога целият терапевтичен тим гравитира към единия или дру­гия полюс. В лечението на зависимите медикаментите заемат малка част. Няма медикамент, който да излекува зависимостта. В началото в Европа с наркомани са работили предимно социални работници. В последните 10 години ориентацията е към лекарите (десния полюс).

 

Цели при лечение на зависими пациенти

 

     - възстановяване на контакта с реалността (възстановяване на съзнанието за болест, поставяне под въпрос на обяснението за болестта)

     - преодоляване на феномена на “разцепване” (терапевтично свързан с едновременното съществуване у пациента на желание както за въздържа­ние, така и за употреба на психоактивни вещества)

     - терапевтична работа както с “болното”, така и със здравото ядро на пациентите, работа по мотивацията

     - стимулиране на процеса на отделяне (подкрепа на емпатията към другите), както и приемане и на негативните емоции

     - справяне с чувството за вина (излизане от ролята на”грешника”), подтикване към поемане на отговорност

     - справяне с влечението и изкушенията към дроги (тематизиране на критични ситуации, свързани с повишен риск от изкушения)

     Аксиома в психологията и психопатологията на зависимите пациенти е, че те имат едно здраво ядро на личността и едно болно поле и поведенческите модели за ролите при терапевтична работа с пациенти със зависимости трябва да отговарят на моделите в реалния живот.

 

Поведенчески модели (роли)

при комуникация

със зависимите пациенти

 

     1. Съзависимост

     - тази роля възниква от конкуренцията и индиректната идентификация с психоактивното вещество. Изразява се в поемане на повече отговорност от необходимата и подкрепяне на зависимата (болната) част на пациента, а не на автономното (здравото) му ядро. Следните изказвания на терапевтичния екип са пример за това:

     “Ние не можем просто да го изпишем, той пак ще направи рецидив.”,

     “Аз ви казвам това, защото съпругът ви не може да го направи.”

     В интердисциплинарния екип тази роля се изразява в поемане на отговорност в области, които зависимостта съвсем директно е засегнала. Особено често това поведение се среща при довереното лице в терапевтичния екип (което приема ролята на близките по време на лечението). Много важно за успешното лечение на пациентите е съзависимото поведение на довереното лице да бъде обсъждано и коригирано в терапевтичния екип.

     Често съзависимото поведение е много дискретно, но дългосрочно то възпрепятства развитието на автономността на пациента и поддържа зависимостта му, както и проблемите свързани с чувството му за собствена стойност.

 

     2. Роля на помагащия

     - свързва се с идентификация с психоактивното вещество. Често е свързан с личностната предистория (например, израстване в семейство със зависим към алкохол роднина).

     Изразява се в недиференцирано приемане на задължения и оказване на подкрепа. Например:

     “Аз бих могъл много по-бързо да ви напиша това писмо от вас.”

     “Ще дойда с вас, за да не сте толкова самотен”.

     В интердисциплинарния тим обикновено това не се възприема, докато засегнатият член на екипа не “прегори”.

АркА, брой 11, декември 2011 г.

АркА

брой 11, декември 2011 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”