A- A A+

 

В МОЕТО ЪГЪЛЧЕ

Отново се превръщам в помиар.

Непогалено, грозно, мръсно

нищожество.

Моето ъгълче -

някак студено.

Моето ъгълче,

препикано хиляди пъти

(страх от нашественици),

не ме приютява.

Тичам

из кучешките си спомени.

Махам с опашка

скимтя

едновременно.

Помиарите

сме по-самотни от хората.

Умеем

да си играем само със

себеподобни.

Само тях душим с интерес

само с тях се лаем

пълноценно

само с тях намираме

кокалите.

На вас ви е лесно

Всичките:

къпани, напарфюмирали,

еднакви.

Ние - смърдим.

Смърдим на щастие

Смърдим на страх

Смърдим на любов

Цял живот си смърдим.

Ето защо...

препикавам отново

ъгълчето.

Може Някой да усети вонята,

може Някой да дойде...

Ще ме чеше по коремчето

ще махам със задна лапа

ще бъдем Щастливи.

 

Kamila Sołowiej 

Pin It

АркА, брой 1, декември 2001 г.

АркА

брой 1, декември 2001 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”