ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

     Долупоместеният текст представлява фрагмент от изпитната работа № 521, на един от над 40-те студенти, участващи в занятията по пра­вата на човека, водени от проф. Виктор Ошатински в Юридическия Факултет на Университета в Чикаго през летния семестър на 2000 год.

     Да добавим за пояснение, че всичките писмени работи са надпис­вани от студентите с цифрения код и следователно са проверявани и оценявани от професорите анонимно. Този фрагмент ни е предал за печат в "Арка" Виктор Ошатински. Работата е получила една от най-високите оценки. Струва ни се, че за читателите на "Арка" темата и схва­щането й може също да бъдат интересни.  

Въпрос № 6:

     Обяснете значението на правата за достойнство и идентичност на човека и ролята им в неговия стремеж към осмисляне на живота. 

Отговор:

     Правата създават възможност за търсене на смисъла на живота, но не могат да заместят това търсене. Правата и свободата не могат сами да запълнят пустотата, която е резултат от чувството за безсмислеността на живота, но те са необходими за това, да бъде запълнена тази пустота. Правата обезпечават пространството на човека, необходимо за неговото развитие. Защо тогава се оказва, че — макар и толкова много да говорим днес за правата - в живота ни има толкова отчуждение, самота и празнота? Казват, че сред робите няма истинско доверие - защо тогава го има толкова малко сред свободните граждани? Президентът Франклин Рузвелт в своята прочута "Реч за четирите свободи" е говорил между другото за "осво­бождението от страха", а Америка се слави като "страната на свободните хора и родината на смелите". Защо тогава толкова много хора живеят в безнадежност, страх, самота и защо ги преизпълва неутолима тъга и отча­яние? Защо толкова много от нас се чувстват като че ли живеят в някаква Никъделандия?

     Смятам, че отговорите трябва да се търсят в неразбирането на връзката между стремежа на индивида да осмисля живота си и ролята на човешките права в този стремеж. Правата ни позволяват да бъдем автори на живота си — дават ни хартия и писалка, както и спокойно място за писане, създават възможност за безпрепятствено писане. Обаче собствената история всеки трябва да напише сам и никой няма да направи това вместо нас. Правата ни дават възможност за избор на собствения си живот и създават условия за възможно най-пълното самоосъществяване на индивида. Но изборите и ре­шенията принадлежат на нас и именно правените от нас избори - т.е. това, с какво се ангажираме и как се самоограничаваме - формират живота ни и му придават смисъл и автентичност.

     Животът е труден. Той изисква смелост - смелост да показваме слабостта си, обръщайки се за помощ при удовлетворяването на нуждите си, и смелост да покажем силата си, изисквайки респектиране на правата си. Понякога индивидът сам трябва да се бори за себе си, тогава правата му го позволяват. По-често обаче животът ни намира смисъл в дълбоки връзки, опиращи се на любовта, приятелството и ангажираността. Ние градим тези връзки доброволно и също така доброволно се нагьрбваме със свързаните с тях задължения и лишения. Един роб не може да се ангажира с нищо и да разполага със себе си, защото не принадлежи на себе си. Затова, мисля, Исус е казал на учениците си: "Не ви наричам вече роби, а приятели". Само тогава, когато сме господари на себе си и на живота си, можем наистина да посветим този живот на това, което смятаме за важно - на семейството, на увлеченията си, на другите хора, на религията, на изкуството.

    Правата ни отварят вратата към свободата и самореализацията. Но ние сами трябва да минем през тази врата. Правата ни дават пространството, необходимо за развитието ни, но самите ние трябва да се развиваме! Винаги е по-лесно да позволим на някой друг да взема трудни решения, да диктува условията, да определя какво е най-добро за нас. Но смисълът на живота се съдържа в това, че самите ние решаваме какво да направим с това, което сме получили от съдбата. Именно правата ни позволяват, решенията ни да бъдат наши и само наши. Правата на човека не гарантират щастие, но са необходими, за да се стремим към него. "Дори с неограничените права животът ще бъде пълен с напрежения, грешки и зло". Обаче без правата липсва даже надежда за щастие.

     „Arka" 2000, № 32, с. 27-28

Група студенти на професор Виктор Ошатински