Това е целта на терапията, която трябва да допринесе за възвръщането на тази честност. Това е първо друг поглед върху самия себе си, а след това -съгласно този поглед — живот и поведение, опряно на безусловна честност. Затова много важен елемент на трезвеенето е разчупването на само­измамата, на цялата тази структура на отричането — както и възвръщане на достоверността спрямо себе си и в отношенията със себе си. За възвръщане на достойнството служи недооценяваната много често от терапевтите афирмация на алкохолизма, примери за която толкова често срещаме в АА. Афирмация на алкохолизма е тогава, когато алкохоликът казва, че се гордее или че е щастлив, че е алкохолик. Това понякога не се разбира, а дори се критикува от професионалистите. Тази афирмация на собствения алкохо­лизъм трае известно време, както и самата вяра в болестта . Да не забравяме, че целият процес на болестта и на оздравяването е един динамичен процес на развитие. При някои това продължава пет минути, при други половин година. Мъдростта на    Анонимните Алкохолици се състои в това, че те никого не подгонват. Нали се казва: "Прави всяка Стъпка, докато я на­правиш, независимо от това, колко време ти е нужно. Разбира се, не се туткай прекалено дълго, защото можеш да се пропиеш, но не прибързвай. Всеки си има свое темпо." Някой ще се придържа към концепцията за болестта две седмици, друг половин година, трети още по-дълго. По същия начин става и с афирмацията на собствения алкохолизъм. Тя е важно условие за възстановяване на достойнството, защото това е трудно да се направи без чувството за идентичност.

     Всъщност на алкохолика в момента, в който той престава да пие, когато му се руши изкуствената конструкция на живота, му е невероятно трудно да си отговори на въпроса: кой е той всъщност. Чувството за идентичност е за него трудно постижимо, защото в живота му (или в живота й) е имало толкова много лъжи, игра, толкова ужасно много страх. А достойнството е невъзможно без чувството за идентичност, защото достойнството е чувство на удовлетворение и един вид гордост (без суета) от самия себе си и от собственото аз. Това е трудно за постигане, когато някой няма чувство за идентичност, не знае кой е, не знае какви са неговите истински чувства и желания. Такава липса на чувство за идентичност е характерна за алко­холиците. Често, още преди да са започнали да пият, те не са могли или не са умеели да изразяват своите желания и чувства и са се научили да ги потушават, дори пред себе си. Активният алкохолизъм е ускорявал и усил­вал разпадането на чувството за идентичност. Трезвеността изисква него­вото възстановяване, а това пък предопределя необходимостта от признание на собствения алкохолизъм. Чак по-късно настъпва останалата част от изграждането на извъналкохолната идентичност. Познавам много случаи, в които хората остават много дълго време с алкохолната си идентичност, но възстановяват своя живот в семейния, професионалния и други аспекти. Също толкова важна е по-късно работата над собствените недостатъци — работа по Стъпките над собствения характер, личност и поведение. Тази област засягат особено Стъпките: Четвърта, Пета и Седма.  Придружава ги изграждането на връзка със света, основана на честността, а не на лъжата. Петата Стъпка позволява на алкохолика да си възвърне достовеността в соб­ствените си очи и в очите на поне още един човек, и да започне да гради достойни и честни взаимоотношения с други хора. Затова толкова важно е съдържанието на Пета Стъпка - че сме казали истината на Бог, на себе си и на друг човек. Който тук би искал по някакъв начин да избегне този друг човек, а мнозинството много биха искали, по принцип плаща за това висока цена. Алкохоликът има докторат по самозалъгване, хабилитация или магистърска степен по залъгване на Господ Бог (зависи от това, колко е ре­лигиозен), но наистина не може вече да продължава да лъже другите. Този "друг човек" е страшно важен, защото срещата с него в целия ни истински образ изисква огромна смелост и повлича след себе си риск, резултатът от който обаче е възстановяването на достоверността и достойнството ни. И чак вследствие на тази среща може да настъпи завързването на отношение със света, опиращо се не на лъжата, а на честността.

    Споменах за поемане в собствените ръце на отговорността за миналото, което също служи за възвръщане на достойнството. Останалата част от програмата на АА създава човека, помага му да гради живота си на основата на достойнството, свободата и - вече - отговорността. Това, разбира се, трябва да научи всеки алкохолик и по принцип то трае дълго, много дълго. Но тук в живота на алкохолика се появяват, мисля че по обратен ред от този, по който първоначално той ги е губил, същите тези ценности, за които именно сега говорим, т.е. достоверността, честността и отговорността. Отговорността, която алкохоликът е приел — за своята болест, за трезвеенето си, после за своите постъпки и накрая вече за собствения си живот. С отговорността е свързана свободата. Всъщност винаги ми се е струвало, че отговорността е резултат от свободата. Първо човек е свободен, чак след това, бидейки свободен може да бъде отговорен. Сигурно във философски аспект е така, но на практика, особено за хора, излизащи от каквото и да е заблуждение, този ред май е обратен.

     Във всеки случай отговорността е много тясно свързана със свободата. Не е така, че непременно трябва да имаме свобода, за да сме отговорни, но, разбира се, без свобода е трудно да бъдеш отговорен. А пък без да поемеш отговорност за постъпките си и за живота си, е трудно да постигнеш свобода. Вярвам, че хората, опознавайки своите ограничения и възмож­ности, оздравявайки и бидейки здрави, ще изберат това, което може би не винаги ще бъде най-доброто за тях, но което ще служи на тяхната свобода и достойнство. А в случая на трезвеещите алкохолици това едновременно ще служи и на трезвеността им.

(„Arka" № 34, декември 2000 год., с. 2-12) 

     В досегашните български преводи на тези Стъпки се говори само за "извинение", което значително ощетява същинския им смисъл. (Бележка на редактора)