Анна Новаковска

 ЖЕНА НА ПЪТ

      Избирай съзнателно

     Вестниците са пълни с обяви, предлагащи следната услуга: зашиване в задника на дисулфирам, функциониращ с пазарното име Есперал. Той бива рекламиран като средство, лекуващо алкохолизма. Истината е такава, че действието му се основава изключително на аверсията като реакция на организма след употреба на алкохол. Тази реакция е резултат от скоростно, тежко отравяне и е много опасна за живота. Зашиването на Есперал не лекува, не премахва натрапчивата нужда от пиене, не облекчава алкохолния глад. Не намалява проблемите на зависимия човек и не променя неговата личност.

     А преди всичко по никакъв начин не може да замести терапията

     Може да бъде най-много моментно средство, възпиращо от пиене чрез смъртна заплаха. Също като оралноприемания антикол. Следователно Есперал е само "плашило", подобно на всяка една заплаха. В терапията на зависимостите заплахите не се използват. Нали именно страхът е едно от състоянията, заплашващи трезвеността. (...)

     Оздравяването е труден и сложен процес. Той изисква от теб усилие и време. Както всяко решение, така и решението за лечение има цена. Част от тази цена е енергията и времето, което трябва да отделиш за себе си. Казвам това, не за да те обезкуража, а за да осъзнаеш колко много това зависи от самата теб. Много жени попадат в разни капани още в самото начало на пътя и, разочаровани, не се връщат повече. Независимо от това, дали ще се решиш на интензивно лечение, дали пък твоят път води през АА, важно е да знаеш, че можеш да избегнеш много капани или да минимализираш трудностите и опасността. Защото дори след като минеш основния етап на терапията не винаги ще знаеш как да избегнеш опасните ситуации и свързаното с тях страдание.

     Процесът на оздравяване е наричан от самите алкохолици "трезвеене". Капаните и трудностите, за които искам да те предупредя, могат да забавят този процес, а дори да го разрушат. Но едновременно именно те моби­лизират за работа със себе си и справяйки се с тях, ще си възвърнеш само­увереността и самочувствието. Твоето трезвеене е започнало в момента на признание, че имаш проблем с алкохола и че искаш да престанеш да пиеш.       Вече знаеш какво представлява тази болест. Сега е време да потърсиш собствения си път към здравето.

     Пази се от митове, стереотипи и твърде големи очаквания

     Всеки човек си служи с утвърдена система от убеждения, които трудно се променят. Някои явления, а между тях и алкохолизмът, са заклеймени, третират се като срамна тайна. Функциониращият в масовото съзнание стереотип на агресивния алкохолик със син нос сигурно не ти е улеснявал задачата да се идентифицираш с болестта си. Също и за близките ти може да бъде трудно приемането на твоя алкохолизъм, макар че отдавна изпитват на гърба си неговите последствия . Не изисквай от тях ентусиазъм, може би ще им трябва малко време.

     Най-често срещанит мит за алкохолизма е митът за силната воля. Сигурно много пъти си чувала за себе си коментари относно слабата ти воля или слабохарактерността ти. Със започването на лечението в твоето обкръжение сигурно също ще настъпят промени, но това не означава, че околните веднага трябва да разберат същността на твоята болест и лече­нието й. Така би било, разбира се, най-добре, но понякога жената е разоча­рована в своите очаквания спрямо близките си. Може да се случи, че те ще си останат с убежденията си, а ти ще трябва да разчиташ на себе си. Припомни си обаче, колко мъчно си променяла убежденията си относно алкохолизма, колко трудно беше да преодолееш срама и страха от клеймото на алкохоличка. Близките ти могат да изживяват подобни трудности при опита да приемат образа на твоята болест, а още повече — на времето, което искаш да посветиш на терапия. Могат даже да смятат, че щом известно време не пиеш, твоят проблем е престанал да съществува. Хубаво е да опиташ да ги направиш съюзници на оздравяването ти, (...) но трябва също и да имаш предвид, че може би ще чуеш: "това е твой проблем", което не е повод за прекъсване на терапията. Можеш занапред да повтаряш опитите за споразумение, но лечението ти не бива да бъде зависимо от това дали семейството ти те разбира или не. Промените, които ще настъпват в теб, са достатъчно оправдание на решенията ти.

     На много жени им се струва, че като отделят време за терапия и сбирки АА, те отнемат нещо на близките си. Всъщност е точно обратного - днес работиш за бъдещето си. Припомни си какво е било качеството на отно­шенията ти със семейството, когато си пила. Колко често не си изпълнявала обещанията си, колко усилия ти е струвало да направиш и най-простото нещо вкъщи? Сама прецени каква майка си била, каква партньорка. Колко време ти е струвало подготвянето за пиене, самото пиене и криенето на пиенего. Сега ти е нужно време за себе си, за да имаш в бъдеще повече за близките си. Дали това им харесва или не е без значение — сега ти отделяш време за лечението си.

     Помни също, че болестта ти е оставила следи в психиката на близките ти хора. Поведението на зависимия човек — лъжите, неспазването на обеща­нията, изблиците на злоба, насилието — не благоприятстват за доверието. Отказването ти от пиенето е твое вътрешно решение. Близките ти сигурно многократно са приемали увещанията ти, че "това никога вече няма да се повтори", че "никога повече никакъв алкохол". Не изисквай от тях веднага да ти повярват и да отворят кредит на доверие. Това ще стане, когато му дойде времето. Много е важно да се въздържиш от спонтанни реакции спрямо близките си. Ако се чувстваш разочарована от реакциите на децата, на партньора или на родителите си, помни колко много страдание е донесла болестта ти на цялото ти семейство. Когато се появи конфликт, поискай съвет от терапевта или от участниците в групата ти и провери различните възможности да се справиш с това положение. По принцип съществува повече от едно решение. Именно в групата от хора, които работят върху зависимостта си, ще научиш да изказваш своето мнение и да говориш за своите нужди, ще чуеш, как се справят другите в подобни ситуации. В ня­какъв смисъл групата е за теб "стока от първа необходимост".

     Не се сравнявай с другите

     Щом като си стигнала с четенето дотук, смятам, че разпознаваш проблема си. Знаеш вече, че се нуждаеш от контакт с хората, чиито опит прилича на твоя. Може обаче да се случи да чуеш за изживявания и съби­тия, които все още не са ти се случвали. Ще се появи изкушението да сравниш мащаба на своите проблеми с този на другите хора и в резултат на това да стигнеш до извода, че всичко това не се отнася до теб. Смаляването на собствения проблем чрез сравняване с другите е един много коварен капан.

     На няколко първи сбирки на АА се занимавах само с търсенето на раз­лики: този е изпадал в делириум, а аз никога, онази се продаваше за алкокол, о, аз съм много по-добре. Много леко ми вървеше търсенето на "дока­зателства " за това, че все още не съм толкова зле, исках да убедя сама себе си, че моята диагноза е грешка. Такава стратегия ми костваше още шест години пиене. Тогава вече бях минала делириума и се продавах за алко­хол. Регина - алкохоличка.

     Алкохолната болест протича на фази и всяка една от тях има свои харак­терни симптоми, във всяка от тях може да се спре развитието на болестта. Прогресивният характер на алкохолната зависимост е причина това, за което днес разказват другите, утре да стане собствената ти драма.

     Знаеш ли, защо е толкова лесно да се намери оправдание за прекъсване на лечението? Защо толкова много изкушава идеята да намериш начин за смаляване на проблема ти с алкохола? Защо толкова трудно е да се повярва, че това наистина те засяга? Трудно е за вярване, но именно по този начин изпитваш един от най-парадоксалните симптоми на алкохолната болест — отричането.

     Именно системата на отричането толкова дълго време ти отнемаше възможността да осъзнаеш връзката между твоите проблеми и пиенето ти. Точно затова, когато хората се опитваха да ти кажат нещо на тази тема - ти не чуваше. За околните беше вече очевидно, че става с теб нещо лошо, а ти беше последният човек, който би го признал. Системата на отричането не престава да действа заедно с отказването на алкохола. Тя се включва, като добре инсталирана компютърна програма, но ако ти си подготвена за това, ще се справиш. Съмнения от рода "а може би все пак не съм зависима", "сигурно сама ще се оправя", "вече със сигурност ще успея да контролирам пиенето си, знам вече, как да го правя" — са нормални в процеса на оздравяване и сполетяват повечето алкохолици. В такива случаи, вместо да им се поддаваш, опитай се да погледнеш фактите, събитията от живота си и връзката им с алкохола. В такива случаи по-добре да си служиш със знанието и разума си, защото интуицията може да те подведе. Балансът на щетите, възникнали във връзка с алкохола, е едно от най-важните умения в процеса на оздравяване. Друго, не по-маловажно умение е използването на опита на други хора.

 („Arka", №34,2000, с. 15-18)