ПРЕД ПРАГА НА "ПЪРВА СТЪПКА"
"Казвам се К. и съм алкохоличка" - така започваме изказванията си на сбирките в АА. Можах да го произнеса, едва след като бях признала насаме: ти победи. "На света няма нищо, което да е толкова лошо, че алкохолът да не може да го направи още по-лошо" - казва Лорънс Блок. За онзи, който не е имал истинска среща с алкохола, това звучи единствено като остроумие на езика. Колкото и да съчувстваме на "чуждия" проблем, можем да го разберем само донякъде. Жалост, яд, презрение, безразличие -какво още предизвиква гледката на клатушкащия се, мърморещ нещо на себе си и на собствените си демони човек с бутилка в ръка, към какво разбиране той може да призове този, който изпива чаша вино на вечеря и на поканата за следваща чаша отговаря: "благодаря, достатъчно".
Мога да се справя!
Вариант I:
Аз съм алкохоличка. Имах среща с дявола на алкохола. Поканата за тази среща е лична. И срещата е лична. Само двамата сме, той и аз. Сами сме, винаги сме сами. Нищо, че съм в компания, нищо, че и други пият -всеки сам със себе си. Той е много убедителен и много логичен. Склонява ме. Хиляди пъти съм проумявала коварната му логика и хиляди пъти ме е убеждавал. "Ти можеш да изпиеш една чашкаи да спреш, нали?" "Мога, разбира се, да не би да съм зависима!" "Е, щом не си, щом си свободен човек, щом си човек с воля, какво пречи?" "Така излиза." Сценарият, който следва, ми е до болка познат. Последните епизоди от него се развиват в без-паметност. Мога да се справя!
Вариант II:
Решавам да не отида. Отказвам срещата с него. Държа съзнанието си будно. Наблюдавам се. Напрягам нерви и мускули. Мога да се справя. Вървя по улицата. Притежавам един-единствен ум, моя човешки ум, с който трябва да се справя. Уверено крача към къщи. Краката ми сами правят завой по посока на срещата - на толкова много места тя може да се осъществи. Постепенно умът ми поддава, моят собствен, единствен човешки ум, с който трябва да се справя, се обвива в пелена, губи вяра в себе си. Чувам в ушите си "дяволската" логика. Не й вярвам, вече не й вярвам. Но острието на ума ми е притъпено, не е в състояние да й противопостави аргументи. Та какъв ли аргумент мога да измисля, който да не му е известен? "От алкохола се умира, напуснаха ме приятелите ми, загубих работата си, любимият ми човек си тръгна..." Чувал е всичко това, колко пъти го е чувал. Но той не иска да се напиеш, той иска само да те утеши с една чашка, не повече, "защото, нали, ти можеш да се справиш". Само една чашка. Умът ми не го побира. Единственият ми човешки ум...
Не мога да се справя сама. Нуждая се от помощ.
Сега в групата работим по Първа стъпка.
С изненада установявам колко е трудно, любопитно, радостно да проходиш отново. Да направиш една стъпка, първата. Няма никаква тайна -просто поисках. И се доверих. Като детето, което неуверено плете крачета, но, залитайки, знае, че има една ръка, готова да го подкрепи.
К. Петрова
